България в Първата световна война (1914-1918) - галерия
Димчо Дебелянов - "Мъртвият не ни е враг" - художествено обобщение на Димчо Дебелянов събрало в една фраза отношението на българина към Първата световна война. През януари 1916 г. Дебелянов е поручик в 22-и полк на 7-ма Рилска дивизия. Той приема войната с надежда за обединението на българската нация, но творчески се чувства самотен: "Където всички са един и всеки все пак сам". Дебелянов е въодушевен от идеята за победа, която всъщност е цената на всички несгоди, които войната носи.
" Там родни сенки с родна реч
посрещат брата и сина,
а нейде гордо и далеч
плющят победни знамена."
"Тиха победа"
Войници и офицери от 34-ти пехотен Троянски полк, с богати трофеи от пленено британско въоръжение - пушки, картечници, каски. Дойран, лятото на 1917 г.
Художникът Константин Щъркелов на Южния фронт, фотография собственоръчно надписана от него: “Хризантемите, които майка ми изпрати - отглежда ги за мене - аз ги нарисувах, К.Щ. ноемврий 1917 г.”
Карта на говорещите български език в Серското поле. Подчертаните селища са населени с българи според книгата на Йордан Попгеоргиев, Ст. Н. Шишков "Българите в Серското поле. Издирвания и документи", Изд. Хр. Данов, Пловдив, 1918 г.
Паул Линденберг от Берлин е автор, възпяващ военния и политическия съюз. На 20 януари 1918 г. той публикува стихотворение, в което изразява радостта си от появата на "още един пруски войник" (неговия четвърти син). Той щял да носи името Борис - назован на българския княз, герой на съюзниците:
"Войници, насам! Войници насам!
Все още имаме нужда от вас!
Щъркелът често е чувал това
и днес рано пристигна при нас!
..............................................
Като спомен за приятелска държава
на смелите българи,
Борис го кръщавам аз.
Картечна позиция на българската армия на Южния фронт по време на Първата световна война - Македония, 1918 г.
Офицери от 12-ти пехотен Балкански полк в пленническия лагер “Гросети” (Лерин), Коледа, януари 1919 г.









