Втора балканска (междусъюзническа) война (1913)
Балканското безпокойство.
Английска карикатура от навечерието на Междусъюзническата война, която показва европейската гледна точка за проблемите на полуострова. Неразбирането на сложните национални взаимоотношения довеждат до определянето на района като извор на неспокойствие и източник на постоянни конфликти. "Балканското буре с барут" обаче много често е пълно с взривоопасната смес на противоречията на Великите сили.
Българският съюз е взривен отвътре, понеже Сърбия и Румъния настават за поредните "обезщетения" с български земи (в Македония и Южна Добруджа), а Гърция - на правото на "фактическата окупация".
Цар Фердиннд и главното командване се решават на "военна демонстрация", за да завземат "безспорната зона" (Македония) и призовават руския император Николай ІІ като арбитър. На 16.06.1913 г. 2-ра и 4-та български армии нападат сръбските и гръцките войски в Македония, с което се дава окончателния за разпалването на войната между бившите съюзници.
След като Румъния обявява война на България на 28.06.1913 г. и насочва войниците си към София, а турската армия започва настъпление в Източна Тракия, неизбежно се стига до 28.07.1913 г., когато в Букурещ е сключен мирен договор между България, от една страна, и Румъния, Сърбия, Гърция и Черна гора, от друга.
Румъния откъсва Южна Добруджа, Сърбия и Гърция си поделят Македония (без горното течение на р. Струма и на р. Места с Пирин планина).
С Цариградския договор за мир от 16.09.1913 г. Османската империя си възвръща Източна Тракия с изключение на Малкотърново и Сливенградско.
България запазва излаза на Бяло море през Западна Тракия.
България приютява стотици хиляди Българи - бежанци, прокудени от родните им места, останали в пределите на съседните държави.
Втора балканска (междусъюзническа) война, 1913 г.
Битката при Булаир на брега на Мраморно море, позициите на българската войска, която отблъсква настъпващите от морето турски части, февруари 1913 г.
Триумфалното влизане на царската гвардия в Одрин, 26 март 1913 г.
В. Радославов и Д. Тончев пред хотел "Континентал" в Букурещ, пристигнали за подписване на мирния договор 1913 г.
Оценката за Букурещкия договор, дадена от Едуард Грей (британски външен министър 1905 - 1916 г.) - "всеки мир на Балканите бе невъзможен, докато Букурещкият договор съществуваше" показва колко "справедлив и стабилен" е резултатът от него и какво предстои на Балканите
Малоазийски българи от с. Чатал, "Лапсенска околия" преселили се в град Василико, днес Царево, 1913 г.
Български бежанци от село Булгаркьой, 1913 г.
Булгаркьой е българско село в Източна Тракия, Одрински вилает. По данни на наследници на изселници от там, селото е основано от няколко български семейства от Даганхисар, Западна Тракия в края на ХVІ в. На няколко вълни там продължават да се заселват и други българи от Тракия и Македония. За да се спасят от кланетата, част от българите се изтеглят заедно с българските войски към България. В бързината и под угрозата да загубят живота си, те грабвали само лек багаж и бягали. На снимката ги виждаме с цялото "имущество", с което са дошли в отечеството.