Берлинският конгрес и съпротивата на българите срещу неговите решения (1878-1879)
Берлинския конгрес, художник Ангон фон Вернер, 1881 г.
Берлинският конгрес се провежда от 1 до 13 юни 1878 г. под председателството на княз Бисмарк. В него участват представители на Русия, Англия, Австро-Унгария, Франция, Италия и Германия. Българският въпрос заема централно място в неговите разисквания, които протичат в остри спорове между пълномощниците на Русия и Англия. Те искат да създадат впечатление пред обществеността в своите страни, че няма тайни задкулисни уговорки. Споровете засягат някои детайли и второстепенни въпроси, които не са уточнени в предварителното руско-английско споразумение. Със съдействието на княз Бисмарк, руската делегация успява да наложи присъединяването на Софийската и Варненската област към българското княжество.
През юли с.г. е подписан Берлинския договор, който разпокъсва току-що създадената българска държава на няколко части.
На север от Стара планина конституира свободно Българското княжество само между Дунав и Стара планина със Софийска област. На юг от Балкана Създава автономна област Източна Румелия под юрисдикцията на султана. Македония с българското население се връща на Османската империя. Пиротска допълнително се предоставя на Сърбия, а Румъния получава още територия с българското население от Северна Добруджа.
Срокът на временното руско управление в Княжеството е намалено от 2 години на 9 месеца.
Решенията на Берлинския конгрес предизвикват бурни протести по българските земи. Всеобщата радост от извоюваното освобождение е помрачена, българският народ се изправя пред нови тежки изпитания.
Най-силна е съпротивата в районите на Каршиака, Кресна, Разлог и Банско, където избухва въстание. Най-активните чети, действали до май 1979 г., са Костурско, Ресенско, Леринско, Струмишко, Серско.
Апел на българите от Оряховски окръг към австрийските народи против решенията на Берлинския конгрес от м. септември 1878 г.
Карта на България съгласно Санстефенския договор от март 1878 г.